Около 3–5 години
Използвайте кратки и буквални думи. Малките деца могат да задават един и същ въпрос отново и отново и да преминават бързо от тъга към игра. Това не означава, че не разбират или не скърбят.
На децата не им е нужна цялата информация наведнъж. Нужни са им ясни думи, усещане за сигурност и възрастен, към когото могат да се връщат с въпросите си.

Изрази като „заспа“, „замина“ или „изгубихме го“ могат да объркат малките деца и да създадат допълнителен страх от сън, пътуване или раздяла.
По-ясно е да кажете, че човекът е починал и тялото му вече не работи. После спрете и оставете детето да покаже какво иска да разбере след това.
„Дядо почина. Това означава, че тялото му е спряло да работи и той няма да може да се върне. Много сме тъжни и е нормално и ти да се чувстваш по различни начини. Можеш да ме питаш всичко, когато поискаш.“
Не е нужно разговорът да бъде дълъг. Оставете място за тишина, въпроси или дори за това детето да поиска да играе.Възрастовите ориентири са приблизителни. Темпераментът, предишният опит и близостта с починалия също имат значение.
Използвайте кратки и буквални думи. Малките деца могат да задават един и същ въпрос отново и отново и да преминават бързо от тъга към игра. Това не означава, че не разбират или не скърбят.
Въпросите често стават по-конкретни — какво се случва с тялото, може ли това да се случи и на друг човек, кой ще се грижи за тях. Отговаряйте честно, но само на това, което е попитано.
Децата разбират по-пълно окончателността на смъртта, но невинаги показват чувствата си пряко. Раздразнение, трудна концентрация или отдръпване също могат да бъдат част от реакцията.
Могат да скърбят по много зрял начин и едновременно да имат нужда от дистанция. Оставете пространство за приятели и лично време, но продължавайте спокойно да показвате, че сте налични.

Детето може да се върне към темата след час, след седмица или след месеци, когато разбере нещо ново за смъртта или за собствената си връзка с починалия.
Най-полезното послание е: „Можеш да питаш пак. Няма да ме разстроиш с въпросите си.“
Детето може да пита едно и също многократно. Повторението често е начин да подрежда случилото се.
Нужда от повече близост, страх да остава само, проблеми със съня или връщане към стари навици могат да се появят временно.
Децата не остават постоянно в скръбта. Те могат да играят, да се смеят и след минути отново да говорят за починалия.
Понякога тъгата излиза като яд, непослушание, конфликт или трудно съсредоточаване.
Някои деца говорят малко. Важно е да знаят, че темата не е забранена и могат да се върнат към нея когато пожелаят.
Главоболие, болки в корема или умора понякога се усилват при силен стрес. Ако са постоянни или ви тревожат, обсъдете ги с лекар.

Часът за ставане, училището, храненето, любимата приказка или тренировката могат да останат. Не защото трябва всичко да изглежда нормално, а защото предвидимостта помага на детето да се чувства по-сигурно.
Дете може да присъства на церемония, ако знае предварително какво ще види и какво ще се случи. Не го принуждавайте и не го изключвайте автоматично.
Ако иска да участва, може да избере цвете, рисунка, писмо или друг малък жест. Добре е един възрастен да бъде до него с готовност да излезе навън, ако детето пожелае.
Снимка, рисунка, кутия със спомени, любима история или малък ритуал на важна дата могат да помогнат на детето да запази връзката със спомена, без темата да се превръща в нещо забранено.

Учителят или класният ръководител може да забележи промяна в концентрацията, поведението или отношенията с другите деца. Не е нужно целият клас да получава подробности.
Уговорете какво детето иска другите да знаят и дали има нужда от възможност да излиза за кратко от час, ако се почувства претоварено.

Има смисъл да се консултирате с детски психолог или друг подходящ специалист, ако детето продължително не може да спи или да функционира в ежедневието, силно се изолира, има постоянни телесни оплаквания без ясна причина, изразява силна вина за смъртта или поведението му рязко се променя.
Не е нужно да чакате ситуацията да стане крайна. Понякога една консултация помага най-вече на възрастните да разберат как да говорят и какво да наблюдават.
Намери специалист →Ако детето или тийнейджърът говори за намерение да се нарани, има конкретен план или не можете да гарантирате безопасността му, не го оставяйте само и потърсете спешна помощ чрез 112 или най-близкото спешно отделение.