Отговорете според възрастта
Децата често задават пряк въпрос, който възрастните намират за много труден. Започнете с кратко обяснение, че човекът е починал и тялото му вече не функционира. Не използвайте само „замина“ или „заспа“, защото детето може да започне да се страхува от раздяла или сън.
Попитайте какво точно иска да разбере. Понякога детето пита за гроба, а друг път — дали ще види любимия човек отново.
Разграничавайте фактите от вярванията
В семействата има различни религиозни и духовни убеждения. Можете да кажете „В нашето семейство вярваме, че…“, без да представяте това като факт, който всички трябва да приемат.
Ако не знаете отговора на въпрос, е приемливо да кажете „Не съм сигурен“. Честността помага повече от сложните обяснения.
Приемайте повторените въпроси
Малките деца могат да питат едно и също многократно, докато осмислят трайността на загубата. Опитайте да запазите спокойствие и да повторите краткия отговор.
Можете да разгледате снимка и да споделите спомен. Не настоявайте детето да говори, ако предпочита игра или друго занимание.
Потърсете помощ при нужда
Ако детето продължително изпитва силен страх, има сериозни промени в поведението или ежедневието му, консултация с детски психолог може да бъде полезна.
Най-важно е да знае, че възрастните ще се грижат за него и че може да задава въпроси отново.